КЮСТЕНДИЛСКА ОБЛАСТ

26. КЮСТЕНДИЛ

- Художествена галерия "Владимир Димитров-Майстора" (ул.”Патриарх Евтимий” № 20; раб. време 9:00-12:00; 13:30-17:00; почивен ден понеделник).
Има печат.
- Къща-музей "Димитър Пешев" (раб. време 9:00-18:00 с обедна почивка).
Има печат.

През 1944 г. в Кюстендил се открива Общинският музей с Художествена галерия към него, която носи името "Владимир Димитров-Майстора" и в главната зала е подредена една значителна колекция от 50 платна на художника. През 1972 г., по случай 90-годишнината от рождението на твореца се открива първата в страната специално построена галерия - сегашната Художествена галерия “Владимир Димитров-Майстора”. Днес там се съхраняват около 300 живописни творби и над 1000 рисунки на художника, както и изложби и на други видни български творци.

Димитър Пешев е бил подпредседател на ХХV-то Обикновено Народно Събрание. Намесвайки в последния момент в готвената за българските евреи депортация, Димитър Пешев спасява от унищожение 48 000 евреи – практически цялата еврейска общност.
Сред експонатите в къщата-музей са документи и лични вещи на Пешев и неговите съратници.

27. ВРЪХ РУЕН

Печатът е в хoтел "Три буки".

Връх Руен е висок 2251 м и е първенецът на Осоговска планина (пети по височина в България, след вр. Мусала, вр. Вихрен, вр. Ботев и Черни връх).
До 1997 г. върхът попадаше в граничната ивица с Македония и посещението му се допускаше само с разрешение от Дирекция "Гранична полиция".
Днес достъпът е свободен. Изходни пунктове за върха са от хижа Осогово (3,30 ч.) или хотел Три буки (3,30 ч.).

28. РИЛСКИ МАНАСТИР

Раб. време 8:00-18:00 без почивен ден.
Печатът е в музея.

Най-големият манастирски комплекс в България и един от най-забележителните на Балканския полуостров.
Рилският манастир е основан през 10 век от българският монах Св. Иван Рилски, чиито мощи са изложени в главната църква. Жилищните крила с килиите затварят обширен вътрешен двор, в средата на който, до средновековната Хрельова кула, се издига главната манастирска църква "Света Богородица". Забележителни са стенописите от XIX в., дело на майстори от Банско и Самоков. Днес в манастира се съхраняват ценни български писмени паметници - около 250 ръкописни книги от XI - XIX век, 9000 старопечатни издания, нотирани ръкописи, възрожденски графични щампи и др.
В манастирския музей се пази уникално произведение на изкуството на име Кръста на Рафаил. Направен е от цяло парче дърво и е кръстен на своя създател. Монахът е използвал фини длета, малки ножове и увеличителни лещи за да извая в кръста 104 религиозни сцени и 650 малки фигурки.
Рилският манастир е в списъка на културните паметници на ЮНЕСКО.

29. СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА

Печат има в хижа Скакавица и хижа Рилски езера.

Седемте рилски езера са едно от най-красивите места в България. Те са разположени стъпаловидно в голям циркус по северния склон на връх Дамка, ограден от връх Сухия чал, Отовишки връх и Харамията в северозападната част на Рила. Официално приетата номерация на езерата ги проследява отгоре надолу: Сълзата, Окото, Бъбрека, Близнака, Трилистника, Рибното и Долното. Водите на езерата се оттичат едно в друго и дават началото на р. Джерман. При тихо и слънчево време, те са спокойни и бистри, а при буря – тъмни, страшни и разпенени. През зимата те замръзват и се покриват с дебел сняг.

До хижа Скакавица може да се стигне от летовище Паничище за 2,00 часа. От х. Скакавица до Седемте рилски езера е 1,30 часа.

До хижа Рилски езера може да се стигне от хижа Пионерска за 1,30 часа (х. Пионерска отстои на 1,00 час от лет. Паничище /4 км по асфалтово шосе/ ).

ВИЖ ПОДРОБНО ЗА СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА