Умка иска да лети

Приказки за четене

Малкият Умка – бялото меченце – казало на майка си:
– Искам да летя.
– А ти пробвай – отговорила майка Мечка. – Може и да ти се получи.
– Но аз не умея – въздъхнал Умка.

Майка Мечка ласкаво потупала сина си зад ухото и му показала гларусите, кацнали на скалата.
– Гледай как гларусите летят. При тях се получава. А аз ще отида да ловя риба.

Тръгнала майка Мечка, а малкият Умка останал сам и започнал да наблюдава гларусите. Птиците седели. Птиците крещели. Птиците летели над меченцето. А то ги гледало с тъжен поглед, вдигайки своята остра муцунка към небето.
„Навярно мога да полетя… с бягане“ – решил Умка. Той бързо, бързо размахал лапи по снега, но вместо да полети, се прекатурил толкова пъти, че свят му се завило.
„Не, нещо не е така“ – помислил Умка, станал, отърсил се от снега и тръгнал към скалата, на която гларусите накацали.

„По-добре да пробвам от скалата да полетя, както птиците. От скалата всеки може да полети“ – развеселил се Умка.
Как да е, качил се той на скалата. Затворил от страх очи, замахал с лапи и – скочил… Добре че се забил направо в снега и не се наранил много. Излязъл той от снега и си мърморел:
– От тая скала мога да полетя… само на земята! А аз искам – в небето.
Постоял Умка, постоял, почесал се зад ухото и си казал:
– Тези птици могат да летят, защото имат криле. Ще почакам, когато и на мен ми пораснат. А докато пораснат, ще отида с мама да се науча риба да ловя.