Гъските

Живели някога старец и старица. Имали си дъщеря и малък син.
– Дъще, дъще! – казала майката. – Ние отиваме по работа, ще донесем плат, ще ти ушием рокля, ще купим кърпички; Бъди умна, пази брат си, не излизай от двора.
Старците тръгнали, а дъщерята забравила какво са й казали. Сложила брат си на тревата под прозореца, а тя побегнала на улицата, заиграла се, забавлявала се.
Налетели гъсъките, хвнали момчето и го отнесли на крилата си.

Върнала се девойката, гледа – няма го брат й! Ахнала, втурнала се насам-натам – няма го! Викала, плакала, търсила го, че ще бъде лошо за баща им и майка им – братът не откликнал!
Изтичала в полето, мярнала в далечината гъски, но те се скрили зад тъмната гора.
Гъските отдавна имали лошата слава, че крадат малки деца. Девойката се досетила, че те са отнесели малкия й брат. Бягала, бягала след тях и видяла печка.

– Печке, печке, кажи накъде полетяха гъските?
– Изяж моята изпечена питка и ще ти кажа.
– О, ние пшеничени питки не ядем!
Печката не казала нищо.
Хукнала девойката по-нататък, гледа – ябълка.

– Ябълке, ябълке, кажи накъде полетяха гъските?
– Ще изядеш моите горски ябълки и ще ти кажа.
– О, у нас и градински не се ядат!
Побягнала по-нататък, гледа млечна река, желирани брегове.

– Млечна река, желирани брегове, накъде полетяха гъските?
– Ще изядеш моето желе с мляко и ще ти кажа.
– О, у нас и сметана не се яде!
И дълго щяла тя да бяга по поляните, да броди в гората, но за щастие попаднала на таралеж. Искала да го търкулне, побояла се да го пипне и го попитала:
– Ежко, Ежко, не видя ли накъде полетяха гъските?
– Ето, натам! – показал той.

Дълго тичала по поляните, по горите. Денят наклонил към вечерта, нямало какво да прави – трябвало да се връща вкъщи. Изведнъж видяла къщичка на кокоши крака, с едно прозорче, около себе си се въртяла. В къщичката Баба Яга къделя предяла. А на прозорчето седяло братчето и си играело със сребърни ябълки.
Влязла девойката в къщичката.
– Здравей, бабке!
– Здравей, девойче! Защо си дошла?
– Аз по мъха, по блатата ходих, роклята си измокрих, дойдох да се стопля.
– Седни, докато къделята изпредеш.
Баба Яга й дала вретено и излязла. Девойката започнала да преде и изведнъж изпод печката изпълзяла мишка и казала:
– Момиче, момиче, дай ми попара, а аз добро ще ти направя.
Дало момичето на мишлето попара, а мишката й казала:
– Баба Яга отиде в банята, тя ще те опече и ще те изяде.
Девойката заплакала, седи ни жива, ни умряла, а мишката й казала:
– Не чакай, вземи братчето си и бягай, аз къделята заради теб ще преда.
Девойката взела брат си и побягнала, А Баба Яга дошла до прозореца и попитала:
– Предеш ли?
– Преда, бабо, преда – отговорила мишката.
Излязла Баба Яга от банята и влязла в къщичката, гледа няма никого.
Баба Яга закрещяла:
– Гъски! Летете да ги догоните. Сестрата отнесе брат си …
Стигнала девойката до млечната река, гледа след нея гъските летят.
– Рекичке-майчице, скрий ме.
– Ще изядеш ли моето желе?
Нямало какво да прави момичето – изяло го.
Рекичката ги скрила под брега и гъските прелетели.
Излязла тя, казала „Благодаря“ и пак побягнала. След нея гъските летели. Какво да прави! Беда! Гледа – насреща ябълката.
– Ябълчице, ябълчице, майчице, скрий ни.
– Ще изядеш ли моите горски ябълки?
Нямало какво да прави момичето – изяло ги.
Ябълката я закрила с клонките, покрила я с листата, гъските прелетели.
Излязла с братчето и пак побягнали. Гъските ги видели и литнали след тях.
За щастие на пътя стояла печката.
– Мила Печке, ще ни скриеш ли?
– Ще изядеш ли моята печена питка?
Нямало какво да прави момичето и докато питката била в устата й, влязла с братчето в печката и се скрили. Гъските летели, летели, но нищо не видели и отлетели.
А момичето с братчето дотичало до вкъщи и добре, че навреме пристигнали, защото майката и бащата скоро се прибрали.

Превод на български език: Екипът на dechica.com, Copyright © 2019г. Приказката не може да бъде публикувана в други медии и/или сайтове без изричното съгласие на dechica.com.