Биче – черно биче, бели копитца

Приказки за четене

Живели някога един мъж и една жена. Имали те дъщеричка – Нина – малко момиченце.
Веднъж дошли при тях приятелките й и помолили:
– Пуснете Нина с нас в гората – за гъби и за ягоди.
Майката и бащата казали:
– Тръгвайте, само да не я загубите в гората – тя ни е мъничка, ще се заблуди и пътят за вкъщи няма да намери.

– Няма да я загубим, обещали приятелките.
Отишли в гората. Започнали да събират гъби и ягоди, разпръснали се в различни страни. Разпръснали се и загубили Нина – малкото момиченце. Останала тя сам самичка в гората и заплакала.
А в това време минала Баба Яга, кокошите крака. Видяла Нина – малкото момиченце, хванала я и я вкарала в своята колиба на пилешки крачета.

Довлякла я и й казала:
– Сега за мен ще работиш! Печката ще палиш, дърва ще сечеш, вода ще носиш, прежда ще предеш, колибата ще метеш!
Заживяла Нина – малкото момиченце при Баба Яга. От сутрин до вечер Баба Яга я карала да работи, не я хранела до насита и все я хокала и ругаела.
Веднъж Баба Яга излязла от колибата, а Нина – малкото момиченце седяла до прозореца, прежда предяла и горко плачела.
Притичали покрай колибата овце.
– Бе-бе-бе! Защо, момиченце, така горко плачеш?
– Как да не плача, овчици! Баба Яга не ме пуща вкъщи да си отида, не ме храни до насита, хока ме и се кара, по цял ден трябва да работя.

Овенът казал:
– Сядай върху мен, аз ще те отведа вкъщи!
Седнала Нина – малкото момиченце върху овена – той побягнал и овцете след него. Върнала се Баба Яга в колибата, гледа – няма я Нина – малкото момиченце.

Яхнала метлата и се втурнала в гонитба. Бегълците преследва, следите замита.
Догонила овена, хванала Нина – малкото момиченце и я върнала в своята колиба на пилешки крачета. Отново я заставила да работи от сутрин до вечер, отново й се карала и ругала.

Седи Нина на верандата, прежда преде и плаче.
Притичали покрай нея кози.
– Ме-ме-ме! Защо, девойче, плачеш?
– Как да не плача, козички! Баба Яга не ме пуща вкъщи, хока ме и ругае …

Козелът казал:
– Сядай върху мен, аз ще те отведа от Баба Яга.
Седнала Нина върху козела и той побягнал. Но не бягал много бързо, Баба Яга го догонила, хванала Нина и я върнала в колибата.

Когато Баба Яга излязла, Нина-малкото момиченце излязла на верандата, седнала на стъпалото, седи и скърби.

Покрай нея минало стадо крави и телета, а зад всички бичета – черно биче, бели копитца.
Попитало Нина-малкото момиченце:
– Му-му-му! За какво тъжиш?
– Как, биче, черно биче, да не тъжа. Мене Баба Яга ме взе, вкъщи не ме пуща, ругае и се кара, без отдих ме заставя да работя.
– Сядай на мен, аз вкъщи ще те отведа.
– Как ти биче, черно биче, ще ме отведеш. Мен овенът ме отведе – не успя, козелът ме отведе – не успя, та ти ли черно биче ще ме отведеш, не можеш бързо да бягаш.
– Овенът не те отведе, козелът не те отведе, но аз ще те отведа, само се дръж здраво за моите рогца.
И ето Нина – малкото момиченце седнала на бичето и се хванала за рогцата му.
Бичето, черното биче с белите копитца тръснало глава, махнало с опашката и се затичало.
Върнала се Баба Яга, а Нина – малкото момиченце отново я няма.
Яхнала Баба Яга метлата, последвала следите и сама си подвиква:
– Сега ще ви догоня! Сега ще ви хвана! В къщи ще те затворя, никога няма да те пусна!
Полетяла, бързала да ги хване.
А бичето, черното биче бързо към мръсното блато отишло.
Тъкмо Баба Яга до блатото дошла, бичето със задните крачета забило – изпръскало Баба Яга от краката до главата с кал, очите й залепило.

Докато Баба Яга очите си почистила, бичето, черното биче побягнало към селото, почукало на прозореца и извикало:
– Му-му! Излезте бързо, аз вашата Нина – малкото момиченце от Баба Яга доведох!
Излезли майката и бащата, прегърнали своята дъщеричка, целували я и започнали на бичето да благодарят:
– Благодарим ти биче, черно биче, бели копитца, остри рогца!