Как кучето си търсило приятел

Приказки за четене

Преди много време в гората живеело куче. Само – самичко. Скучно му било. Приискало му се да си намери приятел. Такъв, който да не се страхува от никого.

Срещнало кучето в гората заек и му казало:
– Хайде, зайче, с тебе да станем приятели, заедно да живеем!
– Хайде! – съгласил се заекът.
Вечерта си намерили място за нощувка и легнали да спят. През нощта покрай тях минала мишка, кучето чуло шумолене, скочило и залаяло силно. Заекът, изплашен се събудил, ушите му от страх треперели.
– Защо лаеш? – попитал заекът кучето. Ще ни чуе вълкът, ще дойде тук и ще ни изяде.
“Не става за приятел – помислило кучето. – От вълка се бои. А може би вълкът от нищо не се бои”.

На сутринта кучето се сбогувало със заека и тръгнало да търси вълка. Срещнало го в едно дере и казало:
– Хайде, вълчо, с тебе да станем приятели, заедно да живеем!
– Защо не! – отговорил вълкът. – Заедно ще ни бъде по-весело.
През нощта легнали да спят. Покрай тях минала жабка, кучето я чуло, скочило и залаяло силно.

Вълкът от уплаха се събудил и започнал да ругае кучето:
– Ах ти! Ще чуе мечката твоя лай, ще дойде тук и ще ни разкъса.
“И вълкът се бои – помислило кучето. Може би е по-добре да се сприятеля с мечката”. Сбогувало се кучето с вълка и отишло при мечката.
– Юнак мечо, хайде да се сприятелим, заедно да живеем!
– Добре – казала мечката – ела с мен в моята бърлога.
Настъпила нощта. Легнали да спят. А през нощта кучето се ослушало, нещо пълзяло около бърлогата, скочило и залаяло. Мечката се изплашила и се скарала на кучето:
– Престани – казала – ще дойде човекът, кожите ще ни смъкне.
“Ама че работа – помислило кучето – и мечката се оказа страхлива”. Избягало то от мечката и отишло при човека.
– Човече, човече, хайде да се сприятелим, заедно да живеем!
Съгласил се човекът, нахранил кучето, топла къщичка до своята му направил. Нощно време кучето лае – домът пази! А човекът не го ругае, благодари му. От тогава човекът и кучето живеят заедно.