Носорогът и добрата фея

Приказки за четене

Преди много, много години, когато татковците били още малки, живял носорогът Сам.

Той бил много дебел, но това изобщо не го притеснявало. Той се чувствал съвършено щастлив и всяка вечер преди лягане си пеел песничка:
Носо-носо-носо-роги
Всичко ядат по пътя си
И не мислят за това
Какво се случва в стомаха.

После изяждал сто шоколадови бисквитки, изпивал след тях мляко и заспивал.

Но през нощта му се присънвал сън, всеки път един и същ. Сънувал, че някой го гъделичка.

Отначало едва-едва, после по-силно и накрая така, че вече не можел да търпи. Заради това Сам неспокойно се въртял в съня си и всяка нощ падал от леглото.

И тъй като бил много голям и дебел, той падал от постелята много шумно – бух!!! И всеки, който живеел в съседство, бил недоволен и се жалвал, че бил много шумен и неспокоен носорог.

Бедният Сам не знаел какво да прави. И той отишъл за мъдър съвет при совата, която живеела на стария дъб. Наричали я Джуди, тя умеела да чете, да пише и да брои.

Сам разказал на Джуди, че всяка нощ падал от леглото и будел своите съседи и те се оплаквали от него. А какво да прави, че да не се върти в съня си, той не знаел. Може би Джуди щяла да го научи.

– Зная, зная, – казала Джуди, – попитай добрата фея, тя ще ти помогне.
– Добре – съгласил се Сами.
И той казал „фея, фея“ и още веднъж „фея“. Когато за трети път казал „фея“, в тревата нещо зашумоляло и се появила фея, хубавичка като лютиче. В дясната си ръка държала сребърна пръчица.

Сам й разказал всичко: как си ляга в постелята, как изяжда по сто шоколадови бисквитки, пие мляко и заспива. И как му се присънва, че нещо го гъделичка и той се върти в съня си и пада от леглото, а съседите се сърдят.
– Ах, какъв глупав носорог! – казалата феята. – Кой яде шоколадови бисквитки в леглото? А за трохите забрави ли? Разбира се, че те гъделичкат. И не е чудно, че падаш от леглото.
– Какво да правя? – попитал Сам. Ако се откажа от обилна вечеря, ще отслабна.
– Ще ти помогна, – казала феята. – затвори очи и не поглеждай.

Сами затворил очи, а феята размахала сребърната пръчица над Джуди и я превърнала в канарче.

– Какво стана с мен? – удивила се Джуди.
– Не се сърди. – казала феята – Аз те превърнах в канарче. Затова сега ти можеш да кълвеш шоколадовите трохички.
– Тогава съм съгласна, – казала Джуди.
Тя размахала жълтите си крилца и запяла:
Комари и мушици,
Комари и мушици,
Сам обича бисквитки,
А канарчето – трошички.

Сам отворил очи.
– Яж моите трошици, яж за здраве! – зарадвал се той. – Те не ми даваха да спя. Благодаря ти, добра фея, много, много ти благодаря. Сега няма да ме гъделичкат, ще престана да се въртя в съня си и няма да падам от леглото. Ура!

Джуди и Сам се върнали у дома и оттогава всичко тръгнало добре.

Сам вече не сънувал, не се въртял насън и не падал от леглото.

Всички съседи го смятали за прекрасен носорог и казали, че има голям късмет: има добър помощник, който изяжда всички трохи.

Понякога рано сутринта Сами слизал до реката и пеел такава песен:
Комари и мушици,
Комари и мушици,
Канарчето Джуди много обича трошици.
И сега аз –
Ура! Ура! –
Не се въртя, не се въртя
И спя до сутринта.

Последвай ни във Facebook и Instagram.

Ще се радваме да споделиш :)